ИМКО 2

Експонат на Amuseum
Дата на включване в каталога: май 2020
Няколко екземпляра са дарение за музея от ИТКР при БАН, филиал "Малко Търново"
Последна редакция: декември 2023 (снимки на кафявия експонат)
Кафявият екземпляр е вероятно прототип. Няма клавиш за интервала. Предоставен е за снимки от колега-колекционер. Надявам се да намеря повече информация

Доайенът на масовата българска компютъризация.

Разработен в края на 1982 година от екип, начело с Иван Марангозов, като развитие на предизвикалия огромен интерес ИМКО 1.
За база е използван компютър Епъл II. Може да се спори дали е 100% копие на оригинала, тъй като поради ограниченията на КОКОМ, не е било възможно да се ползват всички компоненти на Епъл, затова е трябвало да се прибегне до български и руски заместители. (Същата процедура днес се приема за нормална и носи гордо името "Ривърс инженеринг"). Причината за това решение е про̀грамната съвместимост и големият брой налични по това време програми и игри за Епъл II.

Производството започва през 1982 година. Първоначално са произведени петдесетина броя, след което Министерство на Народната Просвета поръчва около 200 (някои казват 300) броя, 150 от които са раздадени в различни училища и университети. За монитор се използва телевизор София 31, който впоследствие е заменен от специализиран монитор - същият телевизор, но с премахнат тунер и пластмасов капак върху липсващите копчета с надпис ВКП.

Кога завършва производството на този компютър е един много труден въпрос. Официално би следвало производството да бъде преустановено след прехвърлянето на документацията в Правец и усвояването му в масово производство като модел Правец 82 през 1983 година.
Явно обаче е имало останали корпуси (или са продължавали да бъдат изработвани) и в БАН са използвали всякакви налични компоненти за да си сглобяват 8 битови компютри. Нямам информация, дали някъде е воден списък на серийните номера и бройките, но има всякакви вариации по темата - кутия от ИМКО 2 с дъно Правец 82, ИМКО 2 с клавиатура от Правец 83 (82, вариантът със стрелките), кутия от Правец 82 с дъно от ИМКО 2 и т.н. През есента на 2021 получих като дарение няколко броя ИМКО 2 в много лошо състояние, но с оцелели лепенки, от които става ясно, че са сглобявани поне до 1986 г. Единият от тях беше с дъно от 8С.
Прилагам снимки на възстановяването на лицевия панел и почистването от ръждата. Наложи се изработка на нов, защото старият беше брутално кородирал.

Едно е безспорно - с този компютър започва масовото налагане на програмирането в българските училища и университети, както и навлизането на компютъра във всички сфери на икономиката.

Цитат от справочника за използване на ИМКО-2, издаден от МНП (Министерство на Народната Просвета) през 1983 година (правописът запазен):
"ИМКО-2 е универсален микрокомпютър, предназначен за индивидуално използване от различни по професия и квалификация потребители. Разнообразните му приложения предполагат формирането на различни работни конфигурации чрез подключване на дискови и печатащи устройства, плотери, аналогов и цифров интерфейс. В микрокомпютъра са заложени такива възможности, но тяхната реализация засега не е по силите на масовия потребител. По тази причина настоящият справочник е съставен на базата на разпространената през 1982-83 г. в системата на МНП конфигурация, която има следните характеристики:
А. Адресируема памет - 64 К байта, от тях свободна област за потребителската програма + данни - 46К, плюс още 256 байта за подпрограми на машинен език;
Б. Външна памет - касетофон UNITRA MK232 със стандартни касети С-60, с които програма от 100 оператора се въвежда или записва за около 25 сек (1500 бита/сек);
В. Екран - черно-бял телевизионен приемник "София-31", изображението върху който се формира от 280х192 точки с размер 0,7 мм. Режимите (текст/графика), "прозорецът" и скоростта на извеждане(до около 2 екрана/сек) се управляват програмно;
Г. Вградено програмно осигуряване:
- системен монитор - заема 2 Кбайта системна памет
- интерпретатор за езика бейзик - заема 10К байта постоянна памет;
Д. Програмно управляем високоговорител с тонов диапазон около три октави;
Е. Клавиатура с кирилица, латиница, препинателни и специални знаци, цифри, два регистъра и 5 служебни клавиша;"

Ако разполагате с повече информация за този експонат, моля споделете с музея тук.