ИМКО 2

Експонат на Amuseum
Дата на включване в каталога: май 2020
Последна редакция: май 2020


Състояние За реставрация

Показан
за първи път
1982г.

Години
на производство
1982-86?

Произведени
бройки
Няма информация. Нашият експонат е с номер 661 от 1984 година.

Производител ИТКР БАН

Процесор 8 битов MOS 6502

RAM 48К байта, разширяема до 64К байта с т.нар. ленгуидж карт

ROM 12К байта

Запаметяващи устройства Касетофон UNITRA MK232, по-късно ЗУГМД (флопи)

Разделителна способност 280х192 точки с шестцветно изображение

Клавиатура 56 клавишна, интегрирана. Виж забележките в текста

Захранване 220 V; 60 VА

Размер и тегло ± 400 х 480 х 160;  8 кг

Цвят Жълт, зелен и кафяв

Доайенът на масовата българска компютъризация.

Нашият екземпляр е със странни доработки и странна конфигурация - обикновено Имко 2 е със 6 слота и два незапоявани, този е с всичките 8, освен това има изведен допълнителен ЦК ключ, свързан към клавиатурата. Експонатът е в състояние за реставрация, след като бъде извършена, ще знам повече ;)

Разработен в края на 1982 година от екип, начело с Иван Марангозов, като развитие на предизвикалия огромен интерес ИМКО 1.
За база е използван компютър Епъл II. Може да се спори дали е 100% копие на оригинала, тъй като поради ограниченията на КОКОМ, не е било възможно да се ползват всички компоненти на Епъл, затова е трябвало да се прибегне до български и руски заместители.
Производството започва през 1982 година. Първоначално са произведени петдесетина броя, след което Министерство на Народната Просвета поръчва около 200 (някои казват 300) броя, 150 от които са раздадени в различни училища и университети. За монитор се използва телевизор София 31, който впоследствие е заменен от специализиран монитор - същият телевизор, но с премахнат тунер и пластмасов капак върху липсващите копчета с надпис ВКП.

Кога завършва производството на този компютър е един много труден въпрос. Официално би следвало производството да бъде преустановено след прехвърлянето на документацията в Правец и усвояването му в масово производство като модел Правец 82 през 1983 година. В същото време съм попадал на компютри ИМКО с дата 1986 година и дъно от Правец 82. Според мен, а и други колекционери, различни хора в БАН са използвали всякакви налични компоненти за да си сглобяват компютри. Нямам информация, дали някъде е воден списък на серийните номера и бройките, но има всякакви вариации по темата - кутия от ИМКО 2 с дъно Правец 82, ИМКО 2 с клавиатура от Правец 83 (82, вариантът със стрелките), кутия от Правец 82 с дъно от ИМКО 2 и т.н.

Едно е безспорно - с този компютър започва масовото налагане на програмирането в българските училища и университети, както и навлизането на компютъра във всички сфери на икономиката.

Цитат от справочника за използване на ИМКО-2, издаден от МНП (Министерство на Народната Просвета) през 1983 година (правописът запазен):
"ИМКО-2 е универсален микрокомпютър, предназначен за индивидуално използване от различни по професия и квалификация потребители. Разнообразните му приложения предполагат формирането на различни работни конфигурации чрез подключване на дискови и печатащи устройства, плотери, аналогов и цифров интерфейс. В микрокомпютъра са заложени такива възможности, но тяхната реализация засега не е по силите на масовия потребител. По тази причина настоящият справочник е съставен на базата на разпространената през 1982-83 г. в системата на МНП конфигурация, която има следните характеристики:
А. Адресируема памет - 64 К байта, от тях свободна област за потребителската програма + данни - 46К, плюс още 256 байта за подпрограми на машинен език;
Б. Външна памет - касетофон UNITRA MK232 със стандартни касети С-60, с които програма от 100 оператора се въвежда или записва за около 25 сек (1500 бита/сек);
В. Екран - черно-бял телевизионен приемник "София-31", изображението върху който се формира от 280х192 точки с размер 0,7 мм. Режимите (текст/графика), "прозорецът" и скоростта на извеждане(до около 2 екрана/сек) се управляват програмно;
Г. Вградено програмно осигуряване:
- системен монитор - заема 2 Кбайта системна памет
- интерпретатор за езика бейзик - заема 10К байта постоянна памет;
Д. Програмно управляем високоговорител с тонов диапазон около три октави;
Е. Клавиатура с кирилица, латиница, препинателни и специални знаци, цифри, два регистъра и 5 служебни клавиша;"

Ако разполагате с повече информация за този експонат, моля споделете с музея тук.