Не е експонат на Amuseum

ТЪРСИ СЕ!

Дата на включване в каталога: 6 януари 2020
Последна редакция: 9 август 2021 - нови снимки
Съвременните снимки на компютъра са предоставени от Димитър Ковачев.

Първият микрокомпютър на България. Основоположникът на масовата българска компютъризация.

След изработените вероятно 3 прототипа от пластмаса (първите снимки), базирани на "Transam Triton" с  процесор 8080 на Интел, биват произведени 50 броя с метален корпус в мазетата на ИТКР.

Цитат от статия на Инж. КИРИЛ ГРИГОРОВ, списание „Компютър за Вас“, 1985 година
„През октомври 1979 година, ДКНТП се обръща към Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) с малко неясното предложение за „създаване на малък компютър на базата на микропроцесори". Такава формулировка е напълно разбираема, защото обстановката на световната компютърна сцена в този момент е доста сложна и неясна. На мода са миникомпютрите, чието търсене е огромно. Те се произвеждат в rолеми серии и експертите им предсказват бляскаво бъдеще. Не е отслабнал, разбира се, интересът към средните и големи електронноизчислителни машини. А микропроцесорите? Да, в печата вече са се появили данни за производството на още по-малки от минимашините. Но те се произвеждат от почти неизвестни фирми. Повечето от специалистите не вярват, че подобни системи могат да имат бъдеще. В подкрепа на този факт се привежда доста солиден аргумент - нито една rоляма фирма в света, производител на компютри, не проявява интерес към микроинформатиката. Равняването става по авторитетите. Такова е правилото. Но както знаем, съществуват и изключения. Включително и в информатиката.

С нелеката задача да се постави началото на микроинформатиката у нас, когато тя не се е наложила още в най-развитите в компютърно отношение страни в света, се заемат инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев, а по-късно и инж. Георги Желязков и инж. Петър Петров. Проучването започва при недостиг на информация и материали, работи се в неокомплектована лаборатория. В излишък е може би само ентусиазмът. И вярата, че скоро ще се появят контурите на идеята, опорните точки за въображението, реалните очертания на микрокомпютъра. Така се редят дни, а доста често и нощи на упорита работа, на търсения. Часовете на разочарования се редуват с мигове на въодушевление. Като резултат в края на 1980 година на бял свят се появяват първите три български микрокомпютъра. Създателите им ги наричат ИМКО 1 (от Индивидуален Микро КОмпютър). Новородените са малко странни, неугледни и капризни. Но дори и такива, те надминават и най-смелите очаквания - прототипите са одобрени незабавно от ДКНТП. Все още мнозина, сред които и доста висококвалифицирани специалисти в бранша, не обръщат внимание на тази прогресивна новост. Нещо повече, на стореното се гледа с насмешка, наричат екипа „хобаджии". Да, трудно се рушат стари представи, но още по-трудно се изграждат нови.

По същото време на световната компютърна сцена се забелязва известно раздвижване в информатиката. Но „авторитетите" високомерно мълчат. Все още бумът на миникомпютрите продължава. Да припомним - годината е 1980. А у нас в лабораторията на инж. Марангозов работата продължава в динамичен план. Успоредно с подготовката на планираните за следващата година микрокомпютри се работи и за непрестанното им усъвършенствуване.

През 1981 година са произведени няколко десетки броя ИМКО 1, които се разграбват като топъл хляб от ощастливените организации на ДКНТП (Държавен Комитет за Наука и Технически Прогрес). Микрокомпютрите смайват потребителите с универсалните си възможности, лесно опериране, ниска цена. Тази, макар и малка серия, доказва на практика правилността на избраната идеология при проектиране на персоналния компютър ИМКО. Защото са спазени основните изисквания, а именно:
разработката да бъде отворена система с модулна организация и универсален характер на приложение;

• да се произвежда, като се използват наличните и евтини, но надеждни материали и компоненти;
• да бъде съобразена с производствените възможности и технологии у нас, както и с наличните специализирани кадри.

Разработката отговаря на всички изброени по-горе условия. Започва работа по подготвяне на усъвършенстван вариант за серийно производство. Идва и моментът на първата международна изява на ИМКО 1. На симпозиум по роботика в Англия българите първи в света демонстрират работата на робот, чието управление е поверено на микрокомпютър (ИМКО 1) вместо както в повечето случаи на миникомпютър. Американци и японци, лидери тогава в роботиката, са изненадани. Цялата система струва десетократно по-евтино, обслужването е опростено.

И нека отново хвърлим един, макар и бегъл поглед към компютърния небосклон, за да оценим по достойнство работата, свършена от Марангозов и екип. В същата 1981 г., но едва в края на август, най-големият разработчик, внедрител и производител на компютърни системи от всякакъв калибър в света дотогава - IВМ - произвежда най-после първия си персонален компютър. Както ще обясни по-късно с извинителен тон един от вицепрезидентите на гигантската компания: „Ние се усетихме едва тогава, когато в собствените ни офиси се появиха чужди персонални компютри и доказаха своята жизнеспособност.“ Друг голям производител на компютърна техника - фирмата ДЕК, „се усеща“ едва през 1982 г.

Излишно е да коментираме казаното. Но вероятно не е излишно да отчетем факта, че конструкторите на ИМКО са прозрели и осмислили творчески от разстояние онова, което асовете в информатиката не са могли да забележат под носа си.“ Край на цитата.

Ако разполагате с повече информация за този експонат, моля споделете с музея тук.