Витоша - първата българска ЕИМ

Не е експонат на Amuseum.


Състояние

Машината е унищожена в средата на 1960-те.
Към днешна дата в БАН има съхранен един модул с 5 лампи, дарен от академик Кирил Боянов. Снимките на модула са направени с любезното съдействие на Румена Калтинска, ръководител и автор на Музей „Математиката и информатиката в България“, 1113 София, ул. „Акад Георги Бончев“, бл. 8.


Показан
за първи път
1962

Години
на производство
Монтажът на машината е завършен на 1 ноември 1962 в чест на VIII Конгрес на БКП. Реално е пусната в експлоатация през октомври 1963. Спряна от експлоатация през септември 1964.

Произведени
бройки
1

Производител МИ към ИЦ при БАН

Захранване 12 кВ, 220/380 В

Размер и тегло ± 5 метра х 2 метра

Цвят Синкаво сив

Електронно Изчислителната Машина (ЕИМ) е изработена изцяло в лабораторията и работилницата на Математическия институт към Изчислителния център при БАН в края на 1963 г. под ръководството на Любомир Илиев и колектив в състав: Илич Юлзари, Георги Алипиев, Рафи Асланян, Кирил Боянов, Мария Димитрова, Енчо Кърмаков, Стефан Пашев, Димитър Рачев, Иван Станчев, Димитър Богданов и отговорник за софтуера Благовест Сендов. Много по-късно получава името „Витоша“.
Машината е асинхронна с паралелно действие, с фиксирана запетая, едноадресна, от класа на малките машини. Има вградени около 1500 вакуумни лампи (специални, с дълготраен катод) и около 5000 диода. Общият брой на радиочастите е няколко десетки хиляди. Оформена е в обща конструкция с дължина около 5 м и височина 2 м, в която са разположени 200 касети и оперативната памет. Средното време за избиране на едно число е 10 ms, а системата за запис е с две нива и връщане към нулата. Входното устройство е на перфолента със скорост 7 реда в секунда. Изходното устройство използва електрическа пишеща машина с широк валяк и достига скорост до 15 знака в секунда, като превръщането на числата от двоичен в десетичен код е програмно. Охлаждането на машината е принудително, общата консумирана мощност е около 12 kW. Мрежовото напрежение 220/380 волта е стабилизирано посредством мотор-генераторна група. Машината се управлява от команден пулт, изнесен отпред.

Максималната скорост на аритметичното й устройство е 2000 оп/сек, като средната скорост е около 1000 оп/сек.
Оперативната памет е на магнитен барабан с капацитет 256 бр. 40-разрядни клетки. Това е високопрецизно бързооборотно устройство, чието биене в статичен режим не надминава 1 микрон. При четене и запис на барабана се получава средна скорост 100 оп/сек. Барабанът е истинско постижение на фината механика по това време. Базиран е на разработката на проф. Леман, като е направен по-бърз - с две глави. Едната чете, другата записва, за да не се чака пълен оборот.
Машината има набор от 64 инструкции, използващи индексни регистри. Програмирането е в машинен код. Едноадресна с 20-разрядна дължина на командите и 3 индексни регистъра за модификация на адресите (напр. за умножаване на матрици). 2 команди се поместват в 40-разрядните клетки на паметта. Използван е опитът на инженери от Румъния (Виктор Тома, създателят на първия румънски компютър CIFA-1), ГДР (Н.Леман) и Полша (Л. Лукашевич.

След предсрочното посрещане на конгреса, машината е трябвало напълно да бъде готова в края на октомври 1963 година, като това е бил вторият етап - настройка на машината и пускане в действие. Неочаквано в началото на март 1963 година машината е демонтирана и закарана в Москва за изложбата "България строи социализъм". Там е монтирана отново и частично настроена. Независимо от големите премеждия по демонтаж/монтаж и непълната настройка, машината се превръща в хит на изложбата. Освен решаването на уравнения, била е програмирана да отпечатва "Болгария строит социализм"  и "Само Левски". След изложбата се връща при нас, отново се сглобява и окончателно донастройва.

Любопитен факт:
След връщането на машината в България, тя е поверена на инж. Стефан Ангелов (бъдещия създател на Елка 6521). Отнема му месеци да я възстанови в работен вид и да я настрои за работа. Отговаря за нея цяла година до започването на работата по калкулатора. Използва модулната логика на машината за да я претвори в бъдещата елка. По негови твърдения, името "Витоша" се появява доста след нейното разглобяване.

Разглобяването се налага за да се освободи място за ЕИМ Минск-2. Реално първата практически работеща ЕИМ в България. "Витоша" е имала големи проблеми с прегряването и реално не е имало голяма практическа полза от нея. Въпреки това е от голямо значение за българската история, защото е фантастична лабораторна установка на която в продължение на година се упражняват десетки математици. Другата заслуга на машината е вдъхновяването на Елка 6521.

Липсата на производствени мощности и технически потенциал по това време в България не позволяват нейното серийно производство.


В текста са използвани спомени на различни хора, цитирани в книгата на Димитър Шишков "Звездните мигове на българската компютърна техника и компютърна информатика", изд. Тангра ТаНакРа