Елка 6521 прототип

Експонат на Amuseum
Дарение за музея от Евгени Андонов
Дата на включване в каталога: декември 2021
Последна редакция: 31 май 2022 - допълнен текст

Един от първите калкулатори в света с функция коренуване!

Създаден от края на 1964 до ранната пролет на 1965 година на основата на първата българска ЕИМ (електронна изчислителна машина) "Витоша", този калкулатор поставя основите на цялата българска електронноизчислителна промишленост. Това е един от първите в световен мащаб, електронни калкулатори с възможности за:
- коренуване
- закръгляване на резултата
- подреждане на събираемите по първото от тях
- адресно избиране на регистрите
- възможност за опериране с 3 независими суми
- възможност за печат на външно устройство (пишеща машина)

Разработката на калкулатора започва през 1964 година по поръчка на Държавния Комитет за Научно Технически Прогрес от колектив в състав: Стефан Ангелов (ръководител), Любомир Антонов (електроника), Живко Паскалев (памет), впоследствие сменен от Петър Попов.

Представен в Москва, явно в последния момент, защото в оригиналния каталог от 1965 година няма снимки, а информацията е неточна.

Тази първа версия на калкулатора е можела да бъде свързана към печатащо устройство. В полско списание "Maszyny Matematyczne" №2 от 1967 година намерих информация, според която Елка 6521 се дели на "Модел 1965" и Модел 1966". Първият е с клавиатура като представения на тази страница, а вторият е произвежданият до 1973 година модел. Според поляците, експортната цена на първата версия е била около 2000 прѐводни рубли. (За съпоставка, Москвич 403 е струвал 3600 рубли. По същото време руснаците са искали за тяхната Вега 3500 рубли, а Зьомтронът от 1966 г. на ГДР е струвал около 3200 рубли.)

На снимките правя съпоставка със сериен корпус, също така се вижда разликата в закрепването към дъното, с което за съжаление не разполагам. Снимката на прототипа с печатащото устройство е стоп кадър от рекламен филм на БНТ.

Дължа огромна благодарност на Евгени Андонов, който е проявил шесто чувство, за да осъзнае какво стои пред него и да спаси от претопяване този уникат през лятото на 2021 година! Кой знае къде е бил съхраняван досега...
От една страна много ме е яд, че е бил потрошен, като не е известно, дали е имало и други части, от друга страна се радвам, че поне имаме база за реставрация на един от най-първите образци на българската електроника. С помощта на снимки, вярвам, че ще постигнем максимална точност.

Защо смятам, че сме попаднали на прототипа? Цитирам спомени на Стефан Ангелов:
"Антонов уточни големината на платките за модела с оглед на един ред да се съберат 8 тригера (или моновибратора). Това определи дължината на платките. Височината им пък се определи от необходимата площ за 4 тригера. Така, на една платка с размер около 270 х 150 мм можеха да се поместят 32 тригера (половин регистър). За цялата памет бяха нужни 8 такива платки - една трета от обема на калкулатора.
След като поместихме всички 24 платки в кутията и направихме връзките, започнах да вдъхвам живот на машината. Невероятна трудност създаваше обстоятелството, че нямахме подходящи куплунги (слотове) и всички връзки към платките (40 - 50 жици) лепяхме с поялник на мястото, където трябваше да се намира куплунгът. Схемата на машината беше единно цяло - без никаква контактна връзка. Снопът, който свързваше платките беше с диаметъра на човешка ръка, при това с неподходящи твърди и дебели жици 0.8 мм. Юлзари не успя да намери поне по-тънки и гъвкави жици. Като се извади една платка няколко пъти и се поразмести, току виж някой проводник се отчупил. Беше невероятно трудно да се оправи човек в цялата тази сложнотия."

Следва още един коментар на Стефан Ангелов, година по-късно:
"Успях да спася, макар и потрошен, първия изложбен експонат на Елката, а и няколко уникални ръчно направени екземпляри от следващите машини Елка 22. Смятам да ги възстановя в работно състояние, за да заемат мястото си в техническия музей."

Повече за серийната версия може да видите тук.

Ако разполагате с повече информация за този експонат, моля споделете с музея тук.